автор: CheGuevara

Разголваха
душата на поета
във хладните легла на изневярата.

Сто пъти давиха
душата на поета
в зловонните тресавища на кръчмите.

Но тя напролет
се изхлузваше
от лепкавата дреха на покварата.

И в степите рязански се завръщаше.

С дърбок поклон за прошка молеше
зеленокосите брезички белополи
и пиеше спокойствие и сила
от шепота на златокласа ръж...

Тогава сплетоха ст злите си езици,
изваяха от тъмната си завист
един безскрупулен
и безсърдечен
черен двойник -
душата на поета да сломи.

И седнали пред кана вино
в кръчмата
очакваха самодоволно
на хулигана
и прахосника
кончината...

Но във онази страшно бяла
декемврийска нощ
във стая номер пет на "Англетер"
не тя, душата на поета,

а Черният човек
увисна
на своето предателско въже...

Ружа ВЕЛЧЕВА