автор: 6ureia

Нявга, в далечна и незнайна страна, притихнала в плен на съня, в най-високата
и мрачна кула на един омагьосан замък,скрит в незапомнена гора,
будувал един магьосник...

******
Остани вечно спяща, разкошна,
озаряваща моите дни,
невидяна от друг, недокосната,
скрита в най-тилилейски гори.

Остани тъй заспала и няма,
в туй легло с балдахин украсено;
Още имаш таз мъничка рана
причинена от мойто вретено...

Остани! Знаех аз - няма смисъл
ни надежда да те имам будна,
затова съм те черно орисал:
спи навеки, красавице чудна!

Остани там, сред мухъла в мрака,
в замък стар сън заспала без нужда,
с устни алени, румена, чакаща
своя принц за целувка събуждаща.

Чакай ти... Но не ще го дочакаш!
Трудно замъка той ще достигне:
сто проклятия пращам му в мрака
барем едно ще го стигне.

Съюзил съм се с най-злия демон,
омагьосал съм вълк кръвожаден,
и будителя бъдещ твой дебнем...
Ако дойде - уви! - ще го хванем!

Бдя над теб, мила моя красавице!
Само тъй-спяща! - аз те обичам.
Във съня ти с теб вдигам наздравица...
Или моя ще си, или ничия!