автор: ina_ivanova

Пак съм тук. И на същата маса.
С този белег в стената. Зад мен.
Без да питаш, бутилка и лед
слагаш тихо пред мен. Не говоря.
- Пак ли Някой? - погалваш ме с поглед.
- Колко бяха? - отвръщам с ръка...
Днес ще пием, за всички... Зад нас.
Сто живота живяхме, Кръчмарю!
- Той не пие! - намигва ми бармана,
адски глупаво - млад и усмихнат.
Трил сЪлзи в полата на мама,
докато... си промивахме раните.
Нямам сили да споря. Мълча.
Гледам стария белег зад мен...
Днес ще пиеш, изстрадал Приятелю,
че доверие... трудно се дава.
Не, недей!!! Не гони персонала.
Те не знаят... След всеки ремонт
тази дупка в стената остава...
Кой ли вече си спомня... Защо?
Замълчи! Няма песен измислена,
за продажна ръка на... Приятел.
С тебе знаем най-точната рима.
Да, изтъркана... Просто - Предател.
Помълчи с мен, отново... Кръчмарю...
Зная колко жени си изпратил.
Знаеш в колко мъже съм повярвала,
днес отново рани ме... Приятел...
Виж ръката ми, там на стената...
Даже барманът... тихо се дръпва....
Но не знае как... колко боли...
да си лъган, когато си вярвал...
Ние с тебе... отдавна мълчим.
Стискай силно дланта ми. Понасям!
Точно тук сме сами. Само себе си.
Помним много. И локвата кръв...

А зад нас е... куршум от "Приятел"...