автор: NOVO_v_GLAS

Дребни са, твоите хора, диви са -
нямат време ръст да растат, шума да правят
(като дъбици в склона ти - впили се -
той тях ли подкрепя, те ли нежно го бавят).

Плитки са, техните корени, криви -
като бръчки в камъка шупват, прежарени
(пръсти сковани са - и пепелносиви -
знаят къщи да сеят, жънат пожарища).

Малки са, техните ниви, шепот са -
кратък придъх, поглед пригладил и стръмното
(глътка земя, зад зидове - крепостни -
връшник и нощтви, а са плащани с кръвнина).

Отдоле ти, долна земя, красива -
с много за вземане и толкоз за даване
(пò плодовита е... по-поморлива) -
просната. Просто е. Просто. Горе оставам.