ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 697
ХуЛитери: 0
Всичко: 697
| След вкусни блюда и постни чорби,
сгърчили кухи ръце и лица,
ъгъла топлят празни торби,
спомнят за тежкият стон на солта. Висят на пирон плетеници от думи
и съхнат до низи втвърдени мълчания.
Танцува прахта в слънчев лъч помежду ни.
Поделихме солта, не открихме познание...
И смутено се гледат непознатите в нас.
А уж се познавахме... Кой тогава обичахме?
Кой си ти? И коя всъщност съм аз?
Ненамерили другия- и със себе си се разминахме.
Невъзможно е някого да познаеш напълно.
Та нали цял живот се променя човек...
И трудно е изкуството на незнанието да преглътнеш.
И зрънце сол поне, да оставиш. За лек.
Публикувано от hixxtam на 30.09.2007 @ 19:17:22
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 317 четения | оценка няма | показвания 6340 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
""Ключ сол"" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ключ сол от Ufff на 30.09.2007 @ 20:13:41 (Профил | Изпрати бележка) | Симфония на изсипаната сол.
Макрамето , виснало на пирона е толкова реално! Браво! |
Re: от Jiva на 30.09.2007 @ 20:14:44 (Профил | Изпрати бележка) | ей, страхотно заглавие! - наистина дава ключ и за четене, и за обърнатата музика на ненамереността...но си права, няма вина в разновременните промени... и няма как да бъдат предвидени, но и няма как да разбереш, ако не изядеш торбичката със солта с някого (а, по този повод - "кого тогава обичахме?" е правилно - ако махнеш "а" отпред и може да стане, без да се наруши ритъмът)
а ти си предвидлива, оставила си, знам...
поздрави, леко соленички!:)
|
Re: от Dimi на 30.09.2007 @ 20:32:21 (Профил | Изпрати бележка) | Солта тук е като музика и така ти става вкусна, че ти се иска още. Прекрасно е, Писи, твоето зрънце! |
Re: от kristi на 30.09.2007 @ 20:33:54 (Профил | Изпрати бележка) | Така е със солта...уж е ключ към опознаването....ех, това зрънце...
Май като от солничка се изсипаха думите ми:)) Но поне няма да ги закачиш като плетеничка на пирон, нали? :))
Поздравления за стиха, индианче преживяващо!
|
Re: от miglena на 30.09.2007 @ 20:46:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | .... ех, ама как си ги преплела - мелодия с недостигната хармония, поговорка с недоизпълнена мисия, пропуснати възможности и случили се невъзможности ... тъжно, елегично-баладично настроение ... да прибавя и една река от сълзи а ла Ерик Клептън ... да отмие соленото, да остави наистина само за лек ... |
Re: от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 30.09.2007 @ 21:25:08 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, Инди, толкова хубаво си го казала, че ...нямам думи... |
Re: от regina на 30.09.2007 @ 23:17:45 (Профил | Изпрати бележка) | дълбок стих, Индианче!!...Искрени поздравления за темата, размисляла ме неведнъж...
за това, че не можеш в една река да се изкъпеш два пъти, за солта - отрова и жизнена необходимост...но най-добре го каза пак Холивуд! - врагът м моето легло(аз ли съм, или ти?)
:))) |
Re: от vyara на 01.10.2007 @ 11:28:51 (Профил | Изпрати бележка) | "Ненамерили другия - и със себе си се разминахме."
Дано да не си права обаче. :))) Намирането никога не свършва, май...
Много е хубаво :) Поздрави! |
Re: от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.10.2007 @ 05:15:07 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Невъзможно е някого да познаеш напълно...
_______________________
Невъзможно е в някого да се познаеш напълно...
Сложен е пътят към познанието. Понатрупваме по някоя и друга мъдрост, следващите я отричат. И кое е вярното?!...
Солта се изяжда, стапя, разпилява... Ключа пази! Един е... |
Re: от Izabella на 02.10.2007 @ 10:09:25 (Профил | Изпрати бележка) | Май е невъзможно...
Но има и доза обаяние:)! |
| |