автор: osi4kata

здравей
неримувана моя любов,
живеем във свят
тъй далечен от римите.
Спартански живеем,
два метра дълбок
е призът, когато
достигнем годините.

здравей,
днес боли ли те,
моя любов,
болят ли те ставите,
вече е влажно...
Навънка е есен.
И вятър суров
разнася илюзии
кални и празни.
Синът ни е вече
голям, ученик.
Напълнил е чантата
с пъстри тетрадки.
И само понякога,
само за миг,
усмихва се бегло.
Момчето на татко.
Момчето на мама.
Прекрасно дете.
Кой знае
какво
за напред го очаква.
Спартански живеем,
но нека поне
детето да стигне
в живота донякъде...

здравей
неримувана моя любов...