автор: Jiva

На сина ми

Този ден ми е винаги сряда –
средоточие в моята приказка,
неприключила с роклята бяла
и вечерята с трите орисници.
Продължила да вярва във чудото
че се сбъдва най-силно желаното,
че превърнал се в име на другото,
даваш име на нова реалност.
И започваш да учиш от нея
всички знаени думи отново,
как се ходи, как можеш да пееш,
кога млякото ще е готово.
От какво са направени птиците
и къде презимуват надеждите,
но защо да си толкова примерен,
щом ти вадят очите под веждите...

В този ден по средата на дните ми
се завръщам към твоя ден, първия...
Беше есен. Болеше. До приказност.
И дано ти е писано сбъдване!