автор: Mandaluga

На Р. с любов

Тя беше жената-болногледачка.
Нощем дълго прехвърляше
                свършените задачи,
                        изпраните чорапи,
                                изсумтяното “Здрасти.”
Денем между обедните почивки,
                работата и приятелите
                        обикаляше аптеките
                                за лек на сърцата.
Вечер се прибираше
почти незабележимо,
опипваше пътя през мъглата
на неговата самодостатъчност,
призоваваше природната
си женска сила,
за да й покаже билето,
да назъби правата линия...
Тя беше жената, която драска
                стаено и гневно зад вратата му,
                        пита го,
иска го,
плаче го
в съседната стая зад стената
...между леглата им.

Тя се превърна в жената, която стъпва тихо,
толкова тихо, че само в ниската земя я чуват
и дори не всички обитатели,
а само той,
който предугаждаше
дните й на раждане
сред тайните служебни обяди
и “деловите” срещи,
и онзи поглед,
и най-прекрасните лалета.