автор: Faustina

Не пристъпвай моя праг,
защото ме гори душата ти;
защото ти си птица в небосвода-
далечна, трепетна, неуловима,
неизживяна болка, неотлитнал страх;
защото ти, надежда пърхаща,
ми даваш с робството си свобода.
Бъди свободен! Аз ще съм робиня,
заключена във сферата кристална
на нежно- притаена синева.
Бъди свободен! Аз ще съм робиня,
продала свойта крехка свобода
за сладостната мъка на копнежа.
Не пристъпвай моя праг!