автор: vasisid

Отгде се взе?!
Каква неясна сила...

В кръвта човешка болката да спреш.
Като мълния сърцето ми прониза
да те нося.
Душата ми ,пречупена на две.

Поглеждам те-божествена икона.
И няма грях във моите очи.
Сърцето ми закотви към амвона.
Душата ми смирена пак мълчи.

Усещам ставаш по-далечен,
омаен,призрачен,незрим...
Защо реши сега да дойдеш?
Защо си тъй красив,неуловим.

Осъждаш ме!Разпъваш ме на кръста.
Обсебваш тихо моята душа.
Но знай,до смърт ще те обичам,
тъй както ти обичаше Света.