автор: pord

                На Гинчо Павлов

Дори да губя, пак съм на кяр.
Пак виждам с пълни шепи живота,
пак чувам ясно
какъв товар
мъкна нота по нота.

Не е оплакване, нито – хвалба.
Защо да ръкопляскам на рана
или да ритам срещу съдба,
щом живея
като въстание:

срещу беззаконие и срещу ред,
срещу традиции и срещу моди,
срещу кутсузлук и срещу късмет,
срещу себе си,
срещу народа?

Въоръжен съм с голи ръце
и до зъби – с фатални думи.
Паса ги кротко като овце
в нощта
на всякое пълнолуние.

Поя ги, стрижа ги и ги доя -
и слушам как
се прераждат в слово.
Затуй от Господ не се боя:
не коля агънца по Гергьовден.

Но ще бастисам пустия змей,
размътил извора на нещата,
че сред светците
съм пръв злодей
и цял наивник – сред тарикатите.

Ще пусна най-личния си овен
да ми намери мястото скрито.
Ако сте жадни, елате с мен.
И се махнете,
ако сте сити.