автор: vyara

Вече не спя. И да пуша престанах.
Без минало свое вече останал съм.
Мръсен и грозен се чувствам без теб,
като сираче от мрачното гето.

Не искам аз в този живот да се връщам.
Когато си тръгнеш от мене, той свършва.
И нямам живот и леглото ми също
мигом във гаров перон се превръща.

Болен съм, болен, както когато
излизаше майка ми, щом падне здрача.
Нейде в нощта, къде без да знам
и ме оставяше отчаян и сам.

Болен съм, болен и вече не зная
кога ли ще дойдеш при мене накрая.
И после къде ли пак ще заминеш.
Така ти постъпваш със мен от години.

Като за зъбер, като за грях
във теб съм се вкопчил и ме е страх.
И уморен съм, и изтощен
на щастлив да се правя ден подир ден.

И всяка нощ чаша след чаша обръщам.
На всяко уиски вкусът все е същият.
Където да ида, там винаги ти си.
И всички посоки със теб са надписани.

Болен съм, болен. Кръвта си преливам
в твоето тяло, да бъде то живо.
И като мъртва птица се чувствам,
когато заспиваш дълбоко в съня си.

Болен съм, болен, ти всичко отне ми,
красивите песни и чудни поеми.
Без думи останал съм вече за песни,
а имах талант преди да те срещна.

Любовта ме убива, и вече го зная,
със себе си сам ще умра аз накрая.
Като болно дете, своя глас все ще слушам
до радио тъжно сам ще се сгуша.

Болен съм, болен, както когато
излизаше майка ми, щом падне здрача.
Нейде в нощта, къде без да знам
и ме оставяше отчаян и сам.

Така е, аз болен съм, болен, отне ми
всичките песни и всички поеми.
Сърцето ми болно у мене се свива
стиснато силно в прегради горчиви.

Оригинал
Песента