автор: ida

Une nostalgie inconnue
danse
dans les cils
d’une prairie dormante…

Avec un souffle amant
va dessiner le vent
dans les cheveux…
Et le désir de matin…
Dans le coeur de le nuit
une silence, elle est jeune…,
est bientôt un rayon somnolent
va la réveiller…
Le violon m’essouffle
dans les minutes
de la confession
des grillons…
C’est merveilleux…
Je me change, moi aussi
dans une petite musique…
En un soufflé de ma prière
je me fonds silencieuse…


ОРИГИНАЛЪТ:
Безименна носталгия
Автор: Infinity1305

Безименна носталгия
танцува
в ресниците
на спящата ливада...
С любовен полъх
вятъра рисува
в косите и
желание за утро...
В сърцето на нощта
е тихо, млада е...
а скоро сънен лъч
ще я събуди...
Задъхва ме цигулката
в минутите
на щурчовата изповед...
Прекрасно е...
Превръщам се и аз
в искрица музика...
И в дъх молитва
стапям се безгласна...