Денят се разхожда по циферблата на времето
и оставя следи-
малки бръчици в огледалото,
сиви пясъчни стъпки- рисунки на вятъра,
клисави спомени върху челото на слънцето
и по задната страна на луната,
а звездите…
звездите просташки са грейнали,
без да се питат къде са,
без да знаят, че съществуват,
без да ги е грижа за земната гравитация
и за деня,
който се разхожда по циферблата на времето
и съкращава живота,
а още по-малко,
че котката ми
вчера умря!