автор: INTCHOLINI

Не знам дали ще спра да си мечтая,
да си представям мигове вълшебни.
Не знам дали ще спра да го желая
и да копнея мой да е най-сетне.

Не знам дали ще спра да си представям
как ме прегръщат силните ръце,
с целувките му страстни как без дъх оставам,
как подкосяват моите нозе.

Не знам дали ще спра да се усмихвам
и щом го видя, да се разтуптявам,
макар понякога да плача тихо
от тежки думи, без да заслужавам.

Не знам дали ще спра да търся начин
да го докосна, да го заговоря,
да съм чаровна с него винаги. Обаче
знам ясно как ще отговори.

Той често и без отговори ме оставя.
И ще ми бъде тъжно, не отричам.
Ако това е чувството, тогава
не знам дали ще спра да го обичам!


23.09.2007 г.