автор: pc_indi

Парченце розова коприна и дантела
от бял ажур, с брокатен монограм,
държиш в ръце, а вятърът несмело
с устни се опитва да я грабне.
Лек аромат на хиацинт и роза
докосва те и в тебе се стопява.
Една въздишка в розово и бяло
целува пръстите ти и лицето ти погалва.
Разказва ти, как с елфската си свита,
в късен час, пред твоята врата
е спряла и от нощните воали скрита,
изпуснала е кърпата си Любовта.

Да й я върнеш, или да я задържиш...
И дали е Нейна...Понякога е трудно да решиш.