автор: marathon

Казваш да опитаме отново,
а ще можем ли и как
да пречупим живото олово,
пренаситило ни с чувствен мрак ?

Въздухът е смачкан от измислици
и прегърбен пазя теб и мен.
Искам да ти кажа нещо смислено -
виж, върхът на бора е зелен ...

Часове, подпирани с илюзии
шият за вината тънка дреха.
Синоптици ... маски ... Тръгвай си !
Опази се от дъжда и ехото ...