автор: hipitto

Виждам го по-ясно, отколкото ако стоеше реален пред мен. А може би, живеейки единствено във въображението ми, ТОЙ е много по-истински от всеки друг.
Може би ако утре се появи от плът и кръв, няма да го позная и ще го подмина. Може би вече е идвал, а аз съм допуснала да си отиде незабелязан. Човек съм – греша. Затова продължавам да градя образа му в ума си и там ТОЙ е този, който трябва да бъде, за да продължава да е мое вдъхновение и безсъние. Моята усмивка и гняв. Защото...
ТОЙ ще е този, с когото бих слушала пак и пак „Клетва” на ЩУРЦИТЕ.
ТОЙ ще знае, че черното е цветът на безсмъртието, а не на смъртта.
ТОЙ ще тръгнал след мен без да пита: „Къде?”
ТОЙ няма да се страхува да бъде слаб понякога и да заплаче.
ТОЙ ще си заслужава заради него да крадеш, да лъжеш, дори да убиваш.
ТОЙ ще знае цената си и моята също.
ТОЙ ще ми подари за рождения ден плюшена играчка вместо цвете.
ТОЙ няма да е изгубил мечтите си по пътя на собствените си години.
ТОЙ ще танцува с мен на улицата, може би бос, може би само по дънки.
ТОЙ ще е онзи с очи „веднъж вулгарни, някога свенливи”.
ТОЙ ще знае как да оцелее в джунглата, но не и в собствената си кухня.
ТОЙ няма да излиза от стаята ми, когато му крещя: „Искам да съм сама!”
ТОЙ ще е еманацията на хаоса и реда.
ТОЙ ще е... Истински?!... На мечтите това им е хубавото – не е необходимо някога да стават реалност.