автор: scenaristbg

Скъпи Приятелю,

Ти ще прочетеш това и аз няма да имам нищо против.С теб сме приятели яслите и винаги сме се хвалили с това. С теб заедно започнахме това начинание.Заедно се рзвивахме и ратяхме. Заедно преживявахме много неща. И ти знаеш това.

Заедно спечелихме първият си литературен конкурс и заедно се готвехме за него. Обучаваше ни една жена със странен глас. Заедно учехме в стаята на приказките (така тя наричаше кабинета си). И ти го знаеш.
Заедно продължихме.Заедно ще продължим. Но по различен начин.
Ти продължаваш да печелиш конкурси.Аз не. Мен ме мързи.
Ти пишеш,продължаваш.
Аз го правя наум. Имам целия потенциял в главата си. Аз пиша наум. Вече надраснахме старите курсове (наричахме ги кръжоци). Ти ще спечелиш тях,хората,но аз ще спечеля себе си.И това ми стига. Знам го.
Ти го направи. Рано или късно щеше да се случи. Ти ще издадеш книга. Аз не съм писал от около година.Добре,приятелю.Радвам се за теб.Наистина. Знаеш го.
Сега ти пиша това писмо. Защото „знам, че нищо не знам” . Сега пиша това писмо.Ти няма да разбереш за него.Но аз ще знам за него. Да, и знам, че с него постигам нещо повече. Знам, че с него ще се опитам да те надмина. Но не знам дали ще успея. Защото приятелството ни може да не ми е достатъчно.