автор: vyara

Като слънцето
искам да мога
да те обичам.
Да те стоплям,
щом си самотен
с лъчите си.
И слъчева
искам да бъда,
и нежна.
В дните ти мрачни
и облачни
да съм надеждата.
Да си тръгвам
понякога само
и пак да се връщам.
Макар и далечна,
голяма да съм
и все да съм същата...
И когато за мен
си помислиш,
да знаеш,
че съм там,
че ме има
за тебе,
любими.