автор: thundergoddess

Нощта се движеше бавно в своята колесница. Тя беше заметнала със своето покривало земята. Мрак е обвил всичко наоколо, ала на небето звездите леят трепкаща и несигурна светлина. Колко многобройни са те!
Обичам да ги гледам – те са така свободни и необятни. Когато погледна към тъмния небосвод, разбирам че съм една малка частица от цялата тази огромна вселена. Това не ме кара да се чувствам нищожна или смазана от великите сили, които ни направляват. Често легнала под звездите, шепнейки вълшебните истории, които древните хора са измислили за тях, за пореден път разбирам, че няма по-велик творец от природата. Тя, природата! От хилядолетия насам е един неизчерпателен източник на възхита, който е вдъхновил и успява да вдъхновява хората да творят поколения наред.
Минало е много време откак лежа навън в топлата юлска вечер и все пак не съм могла да се наситя на красотата на небето. Едва ли някога ще успея, защото във фигурите на небето, където древните са виждали митични същества и легендарни ловци аз виждам сбъднатите си мечти. Често там съзирам също картини от моето въображение – коя от коя по-красиви. Често обичам да се разхождам из градината и да гледам падащите сенки на заспалите дървета, цветя, дори и на стръкчетата трева. Природата през нощта е толкова спокойна в своя сън.
Все по-близо е утрото. Изтокът е едва заруменял. Лекото сияние се разгаря все по-силно. Небето сякаш бива боядисано от невидима четка в различни нюанси на розово, оранжево, червено и какви ли не още цветове! Роса обсипва земята и събужда треви и цветя от лекия им сън. Земята дава тих привет на лъчезарното Слънце. Настъпва най-красивата част на деня. Излиза лек ветрец и листата на дърветата започват да шумолят. Ех, да можех поне за един момент да прегърна всичката тази красота, да прегърна целия свят! Бих дала всичко, за да изпълня този свой копнеж. Устните ми се опитват да изрекат “Благодаря” на незнайния творец, който не е оставил подпис под творбата си, ала вместо това аз само поемам дълбоко въздух и замлъквам пред величието на пейзажа. Тогава се досещам, че дори да можеше да прегърна света или да можеше да изрека своето “благодаря” на странния творец пак нямаше да е достатъчно, за да опиша колко щастлива се чувствам от факта, че имам възможността да видя тази красотата на настъпващия ден.
Юлските дни са горещи и улиците са огласени от много глъч и хора. Тогава не мога да се концентрирам и търся подслон в някое тихо и спокойно място на прохлада и чакам лятото да свърши. Настъпва величествената есен и листата на дърветата се понасят в чуден танц. Глъчката замлъква и ето, че отново е тихо. Аз отново съм във форма и се наслаждавам на красотата на природата. Тук багрите на червеното, кафявото, оранжевото и зеленото се преплитат в едно и трябва да отбележа, че есента е много пъстър сезон и затова много го харесвам.
Природата вдъхновява и мен. Глътката свеж въздух далеч от хорската суета, прекарана на някоя полянка или под някое дърво ме кара да се отпусна и ме зарежда с нови сили да продължа напред. Обичам да вали през нощта. Дъжда сякаш тихо ми говори някакви приказки за незнайни страни и ми казва “Шшшшт, тихо, спи спокойно”. Тогава в съзнанието ми нахлуват спомени от моето детство, когато всяка вечер преди сън сестра ми четеше приказка. После двете заспивахме. Тя беше на горното легло, а аз на долното. Когато навън гърми се чувствам като самия бог-гръмовержец. След всяка мълния чувствам прилив на нова енергия.
Докато гледам картините, окачени по стените на дома ми и извиквам спомените от видените пейзажи в галерията, мисля, мога да напиша няколко реда и за изкуството и любовта към природата, която то може да изразява. Картината или кое да е произведение на изкуството е като огледало за душата на твореца и този образ го виждат много хора. Някои го харесват, други не … но винаги хората харесват това, което е по-близко до тяхната собствена душа. Аз обичам пейзажите, които ме връщат към любимите ми мигове, прекарани сред природата. Изкуството ни предоставя прекрасната възможност да погледнем света през чуждите очи поне за момент. Когато гледаме произведението на твореца, ние разбираме кои са неговите любими творения на природата и какво харесва той в нея. Интерпретацията и истинското творение ми въздействат по различен начин. Обичам да се вглеждам в картините и за момент да забравя за всичко, което е около мен, да извлека всеки цвят, всяка форма и да почувствам вълненията и емоциите на автора, докато е изобразявал с тънката четка всеки детайл от начина, по който той вижда реалния свят и твори своя собствен. Харесвам да се крия в булото на нощта, незабелязана от никого и да споделям тайни с нейните деца – звездите, също така да слушам шепота на вятъра и дъжда, допадат ми тъжните сезони като есента и зимата, но меланхоличната ми същност не е пълна, защото харесвам картини с ярки и весели цветове, които изобразяват синьото море, напъпилите и разцъфнали цветя и усмивката, която те носят на много хора. Предполагам това е, защото се стремя да разбера хората около мен и да видя защо техните предпочитания са по-различни от моите. Освен това добре нарисуваните свежи картини ми носят голяма естетическа радост. И те ми говорят: Напомнят ми, че юлското слънце, което често пече силно на небосвода просто се опитва да дари с целувка всеки един човек и да го направи щастлив. Затова няма смисъл да се крия от него. Въпреки, че от изкуството може да получим много знания за заобикалящия ни свят, ако някога някой ме попита кое предпочитам: Изкуството или природата, ще отговоря “природата”, защото каквото и да прави човека, природата винаги ще си остане най-великия творец.