автор: pord

Живеем в огледален свят
на двойници и отражения
и между фикция и факт
стоим като стихотворения.

Кое е истинско,
не знам:
ръката ли,
която пише,
или написаното там,
ако е на командно дишане?

На думите е господар
най-преданият роб на думите.
От нищо не очаква кяр,
за нищо не хаби куршуми.

И никой свят не му е крив,
че в него се оглежда Словото!
Щом авторът е талантлив,
не може да не е виновен...

Безсмислената суета
е твърде постна откъм тайни.
Да помним: трайните неща
не подозират, че са трайни.