Все по-тихо, есен е, септември,
стелят се мъгли по хълма гол,
багрите бледнеят: полска есен -
също както я описва Пол*.
Вятър и веялка, и винтяга,
в мелницата мелят се зърна,
времето във две посоки бяга,
а животът ни тече в една.
Мечи сън клепачите притваря,
но не може да се спи в нощта.
Вещица загадъчна и стара -
крачи бавно, мъдро есента.
-----------------
*Винценти Пол (1807 - 1872) - полски поет,
възпял природата на Полша в поемата си
"Песен за нашата земя". - Б. пр.
Превод: Иван Вълев