Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не си от много време малка вече.
Кутийките кибрит са малки само. Не съм аз грозно пате,
но далеч съм
от лебеда.
А Палечка я няма.
Ти леденееш,
снежна ми кралице.
Аз се храбрея
с крак един оловен...
Finito!
Медногласната ни птица
изпя репертоара си любовен.
Ушита е копривената риза,
но без ръкав.
И пàри избледняла.
Приятелко на бедната Елиза,
ела тук под крилото почерняло.
За танц последен пазиш ли си огън?
Ножове, знам, прорязват ти нозете.
Не мога болката да спра,
но мога
да те събирам -
пяната в морето.
Ръка ми дай!
И нека понеса те
към бала на лалетата на Ида,
с целувка да отпия от гласа ти,
с галошите щастливи да си идем.
Дали да не опитаме?
Защо не!
Добрите Кай и Герда ще си върнем.
Ще бъда аз
"свинарят" непреклонен,
царкиня ти -
над граховото зърно.
Подрънква кухо сребърна паричка.
С ези-тура в сърцата си се молим:
"Ах, мили, мили Августин, не всичко
е свършено, нали?..."
Мълчим.
Защо ли?
Публикувано от hixxtam на 24.09.2007 @ 15:58:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 46326 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"По Андерсен" | Вход | 12 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По Андерсен от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 24.09.2007 @ 16:35:01 (Профил | Изпрати бележка) | Много красив вариант, Киарт,
както може да бъде само в приказките!
Поздрави и късмет! |
Re: По Андерсен от Silver Wolfess на 24.09.2007 @ 17:26:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Много хубав стих! Любими са ми всички Андерсенови приказки. Преди ида ми беше любима героиня, а сега Елиза може би...
Благодаря за усещането!
Поздрав! |
Re: По Андерсен от dimension на 24.09.2007 @ 18:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | Припомних си всичките приказки, интересно, дори екранизираните версии.
Чудесен стих, Киарт!
И не само по Андерсен... |
Re: По Андерсен от vanya777 на 24.09.2007 @ 18:30:42 (Профил | Изпрати бележка) | Любимите ми приказки:)
Поздрав! |
Re: По Андерсен от templier на 24.09.2007 @ 19:30:38 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен стих - и като идея, и като реализация, и съвсем с тъжно-приказното настроение на Андерсеновите творби! Поздравления! |
Re: По Андерсен от kristi на 24.09.2007 @ 20:00:14 (Профил | Изпрати бележка) | С всичките приказки на Андерсен заспивах... Едва ли има някой да ги е чел и да не са станали любимите му.
А ти чудесно си се разходил из тях .
Браво ти за стиха!!! |
Re: По Андерсен от regina на 25.09.2007 @ 13:29:15 (Профил | Изпрати бележка) | защото не си и купил червена шапчица, бе кумчо Вълчо!:)) |
Re: По Андерсен от marteniza на 25.09.2007 @ 13:43:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Хем не е свършено, хем не е възможно да сe правим, че живеем в пред-модерни времена, Авги. Защо ли Андерсен е толкова съвършен приказник? Навярно защото цял живот е мечтаел да стане драматург, а детинските истории е пишел от раз. И не е можел без да го прави. :))) Ако разрешаваха /:)/, щях да сложа десет на сърчицето и звездичката в пепелта. |
Re: По Андерсен от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 27.09.2007 @ 15:25:56 (Профил | Изпрати бележка) | Възхитена съм от диалога ви с Мартеница и в подкрепа за това, че гениите не знаят какво вършат, ще си позволя да ви изпратя една миниатюра:
"Това успех ли е ?
Веднъж един репортер разпитал английския микробиолог Александър Флеминг ( 1881 – 1955 ) как е открил пеницилина:
- Никога не ми е вървяло в живота – започнал ученият с въздишка. – Като дете мечтаех да стана лекар, но моите родители - бедни фермери – нямаха пари да осъществят мечтата ми. После съвсем се разориха и ние се преместихме в Лондон…
- И там вашата мечта се осъществи, Вие влязохте в университета?
- Да, но ме приеха, само защото бях добър плувец. Поради постоянните състезания време за учене почти не оставаше и най – доброто, което ми предлагаше бъдещето, беше скромна длъжност в някое провинциално градче.
- И изведнъж вашите таланти бяха оценени?
- Да, но професор Уайт ме покани в лабораторията, само защото му беше нужен физически силен помощник. На професора му харесваше не моят талант, а ръстът ми.
- И в неговата лаборатория Вие направихте голямото откритие?
- Да, но ми помогна поредният неуспех. Когато правех опити, излезе силен вятър, вратата се отвори и течението духна в епруветката спори на плесенна гъба. Естествено, опитът беше провален и мене ме заплашваха големи неприятности. С отчаяние реших да разгледам по – внимателно неканените гости и открих пеницилина.
- И ето, че накрая Ви провървя.
- Да, но отначало колегите кръстиха пеницилина “ съмнително биле”, а мен – “ средновековен алхимик”. Едва през Втората световна война напълно се проявиха прекрасните лечебни качества на пеницилина.
- И при Вас дойде заслужената слава?
- Да, но кога? Аз открих пеницилина през 1929 година, а към края на войната вече бяха забравили кой го е открил, така че с голям труд ме намериха, за да ми връчат Нобеловата награда.
ПОУКА:
“Няма нищо по – лесно от това да превръщаш в капитал печалбите си. Това го може всеки глупак. Истински трудно е да извлечеш печалба от загубата. Това изисква интелект. В това се състои разликата между умния човек и глупака.”
|
| |