автор: pord

Когато стигнеш истинския бряг,
когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,

когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,

ще се отрони ли от твоя глас
неповторимото: “Кога ще тръгна?”!
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.

Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Навсякъде около теб е космос
от съвместими елементи – смърт,
живот, любов, съмнения и острови.

Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.

Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв – и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.

Щом слънцето изпусне струйка дим
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя –
и нека до живот да помълчим.