На Нели
Рисуваше те. Думите и бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец
несрещнал отражението твое.
Задъха се от спомена, че скоро
сънувала нечакан дъжд. Порои,
които те повлекли беззащитна
към дъното на пропаст непозната.
Страхът ме изпревари и попита:
- И оцеля ли в този ад жената?
А отговорът от съня прескочи
в ливада с детелини окосени.
Той беше смел, усмихнат, но и точен:
- Разбира се! От обичта спасена!
24.09.2007г.