автор: marathon

Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.

И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна,
конете лъщящите бягаха - целите в пяна ...

С мечта до поискване - бързам към мама:
"Майко, поискай я - че ми е рана.

Ако и ти не я вземеш - ще я хвърля на двора,
да я изкълват пилците - добро ще ми сторят."

Затрих си късмета - назаем ще взема,
хайде, останете по хрисимо - отивам при мама.