автор: CkumHuk

Писмо

...Лунапаркът изведнъж изчезва, пързалките ги няма, става тъмно, тъмно, черно... И няма никой. Никой! Само сенки. Непознати.

* * *

- Познаваме ли се отнякъде? Не, не си спомням. От 10 години? Не, Съжалявам, не ви познавам. Мисля, че ме бъркате с някой друг. Да, аз съм, така се казвам... Не, не ви помня. Извинявайте, ще трябва да тръгвам. Беше ми приятно, че си поговорихме... Довиждане.
("Всъщност, виждали сме се някъде. Къде? Кога? - Няма значение. А, ето го автобуса...")
Ще мълча. Няма да търся никого. И никой няма да ме търси. Остава само да освободя съзнанието си, защото докосването е (грях) примитивна форма на общуване.