автор: Veniamin

Из пустите улици
кънти ехото на объркани стъпки.
Безпризорна е самотата
и е тъмно за приятели.
Само слепи прожектори
дълбаят небето с електрическа страст
и прострелват последни светулки...

Но да знаеш,
че съм тръгнал към теб,
още преди луната да я наниже
този черен харпун - черногледство,
преди звездите да се изсипят
в джоба на някоя улична лампа
и преди вълка да отхапе
половината светлина.

Знам, че живееш наблизо
и един бляскав миг
е пътуване с мойта фантазия,
но нека първо да събудя
задрямалите улици
и да поема огъня на клошарите,
за да стопля с пламък небето.