автор: vyara

Като ден неизгрял,
като дъжд невалял,
като бриз, непогалил косите ми,
като зов,
като грях,
и с любов,
и със страх
те жадувам и толкова
липсваш ми!

Като сън,
като миг,
като полет
красив,
всичко вече във теб се оглежда,
тихо пламва,
трепти
и гальовно
шепти
ти ми липсваш и твоята нежност.