Беше тъмно...
Покрих се с Наметалото,
без да зная, че това е
Наметалото на отчаянието...
Беше страшно...
Тръгнах към първата мъждукаща светлина,
без да зная, че там
живееше една лъжа...
Беше тежко...
Разсипах товара си, за да не ми тежи,
без да зная, че заедно с товара
разсипах и част от щастието си.