Когато ме рисуваш в гръб,
очакваш във душата ми
да бъдеш звън,
в боите ти съсирва се светът,
със рани нежност
белег ставам в твоя сън!
Среднощни зреят страхове,
тъга - кристали черни
лумва из зениците,
когато ми обръщаш гръб
отново в мен
заспива птицата.