автор: pastirka

Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безшумно, безропотно.
В душите ни драскаше Дяволът с нокти.

Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха
за вино надеждно, с ефирност опиващо.
Криле закърнели и нищо незначещи
изпращаха вярата. (В ада отиваше.)

Но Господ ли, кой ли, обърна ролетката.
Дъхът се задави! (Не беше излитал!)
Страхът коленичи. Видяхме му сметката!
От слънценадеждност животът ни кипна!

Звездите висяха на гроздове сочни
и сучеше нощем сънят ни надежда.
Уцелихме всяко желание с точност,
а нашият смях във дъга се оглежда.