Горивото свърши.
Двигателят е тотално сдухан, прегрял, на път да гръмне.
Няколко сладки, веселяшки приказки (за разсейване/отклоняване на вниманието) и пощипване по дупето вече не вършат работа – козметичните поправки нямат очаквания ефект.
Нуждаем се от основен ремонт... нов двигател, нов път...нов ...
Курсът за възстановяване на отнетите точки клони към пълен провал ( не поради некадърност на инструктора).
Липсва застраховка гражданска ОТГОВОРНОСТ и няма кой да покрие щетите от ПТП-то на МПС-то.
Застрахователният агент или е много зает със себе си, или се чувства презастрахован.
Липсват качествено гориво („бензин в кръвта”) и адреналина, тръпката от пътуването.
Моргата за катастрофирали и стари МПС-та не е уютно място за живеене.
Следва рецеклиране.
Изследванията показват, че мястото от дясно до шофьора е най-опасното (ако не те смъкнат заради някой/я стопаджия/ка, то задължително си най-пострадалия при катастрофата, не е изключен и летален изход или продължителна, дълбока кома и пълен срив в имунната ти система). Задължителен посттравматичен стрес – страх от катастрофи, и изобщо до се возиш с шофьора предизвикал ПТП-то. Да се любуваш на гледката по време на пътя – дума не може да става.
Изходът:
?????
Психотерапия – не помага.
Заплахи – не помагат.
Да си трепериш тихо на мястото – не помага, а и съсипва гледката.
Напомняне за катастрофата и знаци за повишено внимание – не помагат, провокират самоувереността на шофьора, свеждат до минимум удоволствието от пътуването и извикват неприятни спомени от претърпяното ПТП.
Самовнушение – не помага.
Омаловажане на ситуацията – самозаблуда – не помага.
Уверенията „Няма страшно!” – Гаранция – Франция! Не променят гледката нито в момента, нито напред по пътя.
Не пътят е проблема, а това, че познаваш шофьора, а той смята просто, че ще ти мине. Колата, нали вече си върви по старо му!
Нищо не може да върви по старо му.
Вие ти се свят и драйфаш от липсата на хоризонт, липсата на усещане за магия и от познатите трънаци по пътя.
Слизаш от колата.