Когато Болката заспива,
завита с шарени мечти
и Спомените-самодиви
разпускат своите коси...
И Пълнолунието на Вината
блести със чужда светлина...
В подножието на Съдбата ми
събужда се една лъжа...
Най-нежната и най-красивата.
Сияние на Любовта...
Обиквам я и съм щастлива...
Обиквам твоята лъжа...