автор: miglena

Игленик от лилава коприва е времето …

На обратната страна на сърцелунието ти виси.
Наежен срещу змеиците на безнадеждността.
Парещ при допир с небрежни орбити.

Вадиш нова игла за стрелка на поредния сезон.
А от дупката вие абортирала вълчица.
Недоносила пролетта.

Съшиваш есенни ръкави на летния си хоризонт.
Единият от миди, другият – рибарска мрежа.
Недостигат за преплуване отвъд …

Зимата ти обещава хралупа срещу копривена супа.
Опитваш със сироп от люляк и теменуги.
Зъзнеш греховно заради заблудата.

Сякаш си изгубил картината на съдбовния гоблен.
Шиеш напосоки, бод през бод за по-бързо.
А всъщност така закъсняваш.

Завързваш на възел конците в сезонното начало.
А те се изплъзват и разплитат на края.
Дъгоразпуснати отражения …

… на твоите съностремления.

Береш коприва и ръцете ти парещо звездосплитат.
Недоболедувани видения с избудувани нощи.
Танцуваща карма с моите пантофки:

седефено лилави, усмихнато палави, шеметоносни …
Ти само ме покани на бал без маски.
И опитай да приспиш стрелките.

… Ако не заспят, ще сваря всички игли на ракия.
И ще я отпивам, докато изтичат водите
на всяко раждащо есенно облаче.

По-лесно ще е, отколкото преглъщането на безтебие.

Какви ли не цигански шарении набродирах.
Чакайки те по ъглите на безхрамието.
В боса молитвеност:

Игленикът ми да не се нафлиртува и налюби с твоя,
докато не избродираме целия Вилеров каталог …

… Само в страстопламтящо лилаво.

А след това ще засадим Млечния път с коприва.
Да е лилийно-бяла за следващия еон.
С вкус на луда медовина ...