автор: LeoBedrosian

Вървях един слетобед
безцелно по паважа,
вървях а беше мокро…
съзрях те, да ти кажа.

Видение ли беше?
Мираж, но не в пустиня
красива и неземна
зад бляскава витрина.

Да мръдна аз не смеех,
ще вземе да изчезнеш
да вляза, пак не смея…
а вътре ти се смееш.

Тогава от стъклото
видях един плешивец
с шкембенце под сакото,
не, тоз не е щастливец.

Наведох се и тръгнах,
щастливец е тоз, който
от блясъка на твойта младост
огрян е, в лято знойно.