автор: chicho_toshko

Вечерта с гальовни длани
Мимето за сън покани.
На небето рой звездици
клатят сребърни главици.
Сладки приказки и шепнат,
та клепачите и лепнат.
Мимето като се сети
и се хвана за крилете
на минаваща комета-
вид космическа карета.
С нея дълъг път пътува
и не знае,че сънува.
Много подвизи направи-
сто звезди без дъх остави.
А на сутринта щастлива
мама с устни я покрива.