автор: Evensteel

"The path of excess leads to
The tower of Wisdom"

Вечерта настъпваше уверено и кадифен мрак се разстели по земята. Захладня и задуха вятър.
Тя отвори очи. Беше вече осем часът. Трябваше да става. Трябваше да отива на работа.
Изправи се бързо и отиде да се изкъпе. Облече се набързо, грабна сака със сценичните дрехи и излезе без да поглежда назад.
Улиците бяха мрачни и грозни. Тишина навсякъде. Самота.
Бързо стигна до клуба, в който работеше. Пое си дълбоко въздух , сви дясната си ръка в юмрук , допря я до мястото където трябваше да е сърцето й и влезе.
Очите й почти веднага привикнаха с черната тъмнина вътре.
- Здравей, Ая! Как си днес?
Тя само помаха с ръка и не отговори нищо. Потъна в съблекалнята, в която все още нямаше никой. Започна бавно да се облича. Направи й в впечатление, че в ума й няма нищо. Беше тишина и самота. Нямаше мисъл,нямаше картина,нямаше звук... Често се получаваше така след дългите нощи работа. А и включването към монитора, който показваше всичко,което ставаше в главата й... Той изсмукваше всичко и за нея не оставаше нищо. Хората грабеха собствените й мисли и емоции и ги преживяваха като свои.
Ая разтърси глава и прекара пръсти през косата си. Сякаш искаше да пропъди някакъв демон... Косата й сега беше тъмна и къса.Не като преди...
Не! Нямаше да мисли за това! Не биваше!
Тя затръшна вратата на шкафчето и седна, за да обуе удобните обувки. Вече беше готова. Проследи линиите на тялото си в огледалото отсреща. Всичко вече беше наред. Беше облечена в черен широк панталон и къса прилепнала по тялото й блуза. Целта беше облеклото да е удобно и да не пречи на движенията на тялото. Тя постави два електрода на ръцете си, два на глезените и по един на двете слепоочия. Те приличаха на малки бижута и никой не можеше да предположи, че именно чрез тях мислите и емоциите на Ая се изливаха пред толкова много хора.
Ая излезе от съблекалнята и се насочи към клетката определена за нея. Там тя трябваше да изчака екипът й, хората с които танцуваше вече от няколко години... и... него. Той беше Другият, чиито мисли и чувства се прожектираха на екран. Защо обаче избраха точно него! Не беше особено честно...
Тя отново отклони мислите си и се опита да не мисли за нищо.
Музиката загърмя и клиентите започнаха да пристигат. Като сенки се промъкваха покрай ъглите на клуба и търсеха място да се скрият. Или поне тя така си мислеше...
Танцьорите започнаха да пристигат един по един. Ето го Дийн, Анита, Касъл, Ай... Идваха и поздравяваха. Поздравяваха водачът си. Тъпо.
Кого водеше тя? Цялата история беше абсурдна. Защо продължаваше да се занимава още с това? Обичаше да танцува, обичаше музиката, но... трябваше ли да продължава това всяка вечер?
Алекс дойде. Другият. И той като нея имаше електроди по тялото си. И той щеше да бъде ограбен тази нощ.
Музиката се усили. Време беше вече да излизат. Групата се нареди зад нея. Като цяло имаха доста зловещ вид. Дийн с издължените си кучешки зъби, Анита с дългите шипове по ръбовете на панталоните си... Банда луди за връзване!
Ая се усмихна зловещо. Време е за действие!
Излязоха бързо от клетката си и тълпата ги посрещна с диви викове. И всичко започна... Перфектната хореография на Ая беше свършила чудеса с този екип. Танцуваха по-добре от всякога. Викове! Изведнъж малката сцена, която беше определена за тях избухна в пламъци. Естествено, че беше част от шоуто...
Ая потръпна. Време беше да се включи в системата. Погледна към Алекс, който само леко и кимна. Тя се отправи към единичната клетка, той също. Застанаха един срещу друг и наблюдаваха 6 чифта кабели, които изпълзяха подобно на змии и се впиха в електродите по телата им.
Светлина озари двата огромни екрана някъде горе. На единия се изписа надписът "Ая", а на другия "Алекс".
Всички впериха очи нагоре. Нямаха търпение да надникнат какво се криеше тази вечер в главите на двамата Избрани.
Екраните потъмняха и се разнесе стон "In my mind"... Тълпата полудя. Музиката оглушително се завихри над опиянените хора, вперили очи в екраните. А там се вихреха тунели от светлина, игра на цветове и сенки... души.
Ая впери очи в Алекс. И двамата трепереха. Процесът не беше особено приятен. Алекс леко се усмихна и на екранът му се появи една огромна ливада с нежна и мека трева. Слънцето нежно огряваше зелената шир и спокойствие се настаняваше. Ая го последва и скоро и на нейният екран се появи същият образ. Обичаха да отидат някъде заедно. Да имат едни и същи мисли и емоции в един и същи миг.
Диджеят смени музиката. Време беше да разкажат историята си. Усмивка. Лека и нежна като росата рано сутрин. А наоколо беснееши хора, танцуващи хора и реки от пот... Лудост, породена от тяхните мисли и емоции.
Ая усети как крилета й се показват. Същото се случи и с Алекс. Тя погледна през рамо, но там нямаше никакви криле. Там имаше само две отдавна зараснали рани. На екранът на Ая се появи млада жена с дълга руса коса. Тя имаше прекрасни бели криле. Щастлива усмивка се беше настанила на устните й, щастието струеше от очите й.
Тълпата, като изпаднала в транс наблюдаваше. На екрана на Алекс се появи сянка. Мъж с меч. Дългата му коса се вееше от вятъра, а в очите му имаше злоба.
Двата образа се сляха и на двата екрана омаяните хора видяха как мъжът нападна жената, как с един замах отсеча крилете й и тя се строполи безпомощна на земята.
Мъчение! Болка! Омраза! Всичко това отново нахлу в ума на Ая. На нейният екран жената остана сама. Дълго лежа в локва кръв.Изправи се,а от гърба й обилно течеше кръв. Изведнъж кръвта спря, а остатъците от белите криле почерняха. Пронозителен писък проби стената от музика. Жената извади огромен, крив нож изпод робата си, посегна и...о тряза косите си. Разпъсна ги наоколо, а късата й коса потъмня. Потъмняха и очите й.
Сега идваше любимата част на публиката. Видяха жената сред кърваво бойно поле с меч в ръка. Кървав меч. Носеше черна броня със странни надписи по нея.
Тя убиваше. Тя колеше. Тя се къпеше в кръв.
В клетката Ая се мяташе в несвяст. На гърба й се бяха появили чифт черни феерични криле, изтъкани от прозрачна материя. В същото време жената на екрана също разпери своите черни криле. И грозен вик раздра бойното поле.
Жената се затича и настигна млад мъж, който се опитваше да избяга.
Тялото на Алекс се разтресе. На неговият екран също се появи младата жена с освирепели очи и вдигнат меч. Той се препъна и падна на колене. Тя и това чакаше. Настигна го, замахна и с един удар отдели главата от раменете му.
Публиката ахна. Тялото на Алекс увисна, а главата му клюмна.
Младата жена на екрана на Ая вдигна главата за косата и я погледна с пренебрежение. Кръвта шуртеше. Тя я захвърли настрани и се затича нататък.
Тъмнина и на двата екрана. Тълпата викаше в екстаз и започна отново да беснее под звуците на музиката.
Клетката беше тиха и тъмна. Двете тела се свякоха на пода. "Защо? Защо пак го направи, Ая? Това те убива, мръсницо!".
Мрак и забрава. Дойдоха на себе си след петнайсетина минути.
Алекс я придърпа към себе си. Прегърнаха се там, на пода. Екраните отново просветнаха. Странна и магическа музика, неприсъща за тълпата отвън се разнесе. Думите течаха като река докато двамата на пода бяха обвити от крилете си. Един чифт бели и един чифт черни.
"Don't think twice before you listen to your heart
Follow the trace for a new start
What you need and everything you'll feel
Is just a question of the deal
In the eye of storm you'll see a lonely dove
The experience of survival is the key
To the gravity of love ".
На двата екрана проблясна божествена светлина.Обля мрака, проникна в него и малко по малко започна да го превзема.
Клетката се разтресе. Крилете на двата образуваха пашкул от светлина, в който Алекс и Ая бяха защитени от грабежи и разрушения.
Светлината започна да прониква и отвъд клетката. Публиката наблюдаваше ставащото с нарастващо любопитство. Никога до сега в шоуто не се беше случвало това.
В пашкулът беше тихо и светло.
- Ая? - Той се усмихна.
Тя само кимна.
- Никога повече. - прошепна Тя.
- Никога повече. - потвърди Той.
Изправиха се. Разпериха криле. Целувка. Нежна като росата по ливадата. Тишина.
Клетката се разтресе още по-силно. Светлината вътре се завихри, укроти се за миг и замря. Вратата на клетката се отвори.
Алекс и Ая излязоха заедно ръка за ръка. Нямаше повече електроди, нямаше повече унижение, нямаше повече болка.
"The path of excess leads to
The tower of Wisdom"
Усмихнати, двамата се насочиха към вратата и когато я отвориха ослепителна светлина се процеди през нея. Тя и Той се погледнаха. Стиснаха силно ръцете си и преминаха през нея.
Тълпата не можеше да повярва на очите си. Транс беше завладял всички.
Млад мъж се отдели от множеството и тръгна след Двамата. Премина през вратата. Последва го втори. След него трети...
"Find the one who'll guide you to the limits of your choice"
Един по един хората от тълпата излизаха и оставяха ужаса, болката и самотата зад себе си.
И всички те получиха лица. А на всяко лице имаше усмивка.

And there was silence....