автор: marteniza

Намираш ме в лилаво настроение.
За кой ли път изследвам се под лупа –
отново съм обзета от презрение
към образа си в квантовата супа.

Недей сега звездите да ми сваляш
и приказни килими да разстилаш,
безмозъчно да тичаш след Михаля,
недей сега от обич да примираш.

Каква килийка шумна е светът ти!
Направо ми е чоглаво за него.
Не ми припомняй хилядите пъти,
в които словоблудствах, мое его.