автор: oziris

На изпита

Недей дочаква и зори,
върви зубри, зубри, зубри...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тая орисия!
Немигнал, ставай ей, месец още
насред небето, дълбока нощ е.
Главата тегне, а сън очите
залепя сякаш. Какво е време
изпити идат - дявол ги вземе;
учители чакат, нижат се дните.
По-скоро, хайде! сега се бяга;
съседа, чуваш, и той се стяга.
Излезеш, викаш, не ще решавам,
нагънеш сандвич, допушиш фаса;
по немски фъснеш, и пак у вас си.
Огрее слънце и чак тогава...
за отдих спреш,
а свяст се вий -
и пак поглеж
Дий...
Дий, зубре, дий!

С училище и с ваште се бори,
весден зубри, зубри, зубри...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тая орисия!
Настане утро, гори небето,
оценки пишат, ехти кафето;
поп-фолк засвирил, стада заблели,
на всички станции Азис все мели.
И гледаш, слушаш, не знам досадно
защо ти стане, их, опустяло.
В училище нещо така заяло,
че кръв застива в сърцето страдно...
Че изпит иде, главата - камък
не блесва нийде ни лъч, ни пламък,
а в пот възвряла, гори главата.
Да караш вече къде ти може.
Звънец избие най-сетне, боже,
па вземеш гладен излеж с тайфата:
И дюнер еж,
айрянец пий -
И пак поглеж!
Дий...
Дий, зубре, дий!