автор: betina

Кога я чакам - тя не пристига,
а легна ли си – от сън ме вдига...
Затуй реших си това да стане...


Виках я, молих я, китка й китих,
вино й точих – пълна кана,
курбан заколих, пита замесих,
месал постлах й – да я поканя.
Огън стъкмих й – да й е топло,
легло застлах й – да спи на меко,
свещи запалих – да й е светло:
по мрак я чакам и отдалеко.
Вода й стоплих – да се измие,
с везана кърпа – да се изтрие.
Като за булка – надиплих риза,
терлици пъстри – все от чеиза,
Седнах и чакам, дано похлопа,
на вратника ми дано потропа...
По пътя гледам да не премине
и дворите ми – да не задмине...
Пролайва куче, овца проблява,
а месечинка-сърп засиява
и както съм се на стол подпряла,
унесла съм се и съм заспала...
И сън сънувам, че някой вика,
и някой плаче и хлипа, хлипа,
че куче лае и лае бясно,
а аз си хъркам – насън промлясквам...
......
И много пъти все така става:
аха, да дойде... и отминава,
или съм порти здраво подпряла
или дълбоко сън съм заспала...