автор: krissi

Всред цветната омая на полето
безброй красиви, дъхави цветя
Огрява слънце нежно силуета,
букет роден под пръсти на жена.

Подрежда цвят след цвят и вплита
към всеко цвете име от живота.
Като на филм прескачат дните
и спомени – усмивка, тиха, кротка.

Защо ли в центъра на тоз букет
един Магарешки бодил стърчи?
Защо ли него гали най-напред,
дори от трънчетата да боли?

Не е красиво, нежно и омайно цвете
и някак си не връзва се в букета.
Със наранени пръсти тя го вплете
и малко трънче жегна И сърцето.

Да, този допир, тази болчица парлива,
събуди я от унес и усети, че е жива.
Навярно и в живота случва се така?!
Непредсказуема – човешката душа...