автор: Ju

Да се чете след десет години...

        Биографията ми е започнала традиционно – родила съм се. В това поне мога да бъда сигурна.
        Сега, след шестнадесет години, знам, че съм се родила и съм поживяла известно време. След десет години едва ли ще знам повече от това – родила съм се и съм поживяла шестнадесет години плюс още десет. Аз не помня какво съм мислила преди десет години и нямам представа какво ще мисля след десет. Биографията ми са спомените, някои ярки, други по-бледи, за местата, където съм била и за хората, които съм срещала, и изобщо за всичко, което ми се е случвало. И тъй като миналото реално не съществува, а го има само в спомените ми, значи биографията ми е единствено това, което мисля в момента.
        Биографията ми, което е друга дума, за да кажа животът ми, е постоянната смяна на дни с нощи и отначало. Някои си струва да помня вечно, други дори не съм сигурна, че съм ги изживяла някога. Бъдещето са всички останали дни и нощи, очаквани и неподозирани. Животът ми е всичко видяно и чуто, и почувствано, и изгубено.
        След десет години биографията ми няма да е нещо повече от малко повече усещания. Познанства с още хора, които просто ще допълнят знанието ми за това какви хора искам да срещам и какви - не. Впечатленията ще продължават да се трупат, докато започна да се впечатлявам все по-трудно, докато престана да се изненадвам и се науча да забравям. Гледките ще се заповтарят, ароматите ще изчезват и след десет години няма да помня каква съм била, пишейки утрешната си биография. Защото биографията е само това, което мисля в момента. И тъй като бъдещето, също като миналото, не съществува реално, мога само да предположа, че биографията ми ще завърши традиционно скучно, когато умра.
        В най-добрия случай, ако забравя всичко останало, ще знам, че съм се родила, живяла и умряла. В най-лошия, ако имам нещастието да ме порази склероза, няма да помня дори това.

        P.S. Изумително е колко съм била права! След десет годишен опит мнението ми е изненадващо непроменено. Какъв застой в промяната! Любопитно ще ми е да се видя след още десет години. Засега няма да прибързвам с изводите.
Чудя се само дали мога да кандидатствам за работа с това CV. Ако чуете нещо подходящо, обадете ми се, моля.