автор: izmislena

А спомените ми умираха от жажда
във всичките пустини по света,
преди да си отидат от ухажването
на скорпионени целувки под праха.
И пясъците бяха тихи пристани,
поддюнни и премествани от ветровете,
в които споменните истини
отиваха си.
                 (В бездъждовните небета)
Така е пусто. Спомените са живот.
Макар съвсем преминал (през горещината)
Когато спомените са единствено любов,
тогава спомените са ни същината...