автор: Lycki

Отлитат дните като птици
с уверено разперени крила,
но щом отвори пролетта зеници,
птиците се връщат у дома.

Къде сте, мои мигове чудесни,
потеглили във времето назад?
Нима ще позволите толкоз лесно
на времето да се загнезди между нас?

Върнете ми дъха и синевата
на погледа кален да устои,
на чужди набези във тишината,
векове поена със сълзи!

Върнете ми на шепота крилата,
на влюбения май греха,
на огъня душевен топлината,
на любимия върнете ми гласа!

Ако ли не, пратете ми забрава:
безчувствена да съм като скала,
или ме запалете като клада
и пръснете във вселената прахта!