автор: Evensteel

Всяко дете има родители...

Майка и баща стояха до креватчето на детето си. Бяха се прегърнали и тихичко всеки от тях изливаше обичта си върху неспокойното дете.
-Спи, детенце! Мама е при теб. Тя ще те закриля и обича. Спи,детенце! Аз съм тук за теб и тихичко ти пея. Ти си моята звездица, ти си моята искрица, ти си моят живот. Спи,детенце!Мама е при теб.
И жената с тъмните коси докосна нежно детето по милата главица. Ласката поуспокои мъничето.
Мъжът до нея стоеше и наблюдаваше. След малко тихо промълви:
-Спи, детенце! Татко е при теб. Той ще те предпази от всички беди. Спи, детенце! Аз съм тук за теб. Аз ще те закрилям и обичам. Ти си моята гордост, моето съкровище, моето детенце!Спи, детенце! Татко е при теб.
И двамата родители тихо запяха нежна приспивна песен, която обгърна като пухена завивка неспокойната душица. Мъничето отвори ясните си като звездици очи и спокойна усмивка озари личицето му. Почувствало милата, жадувана ласка на родителите, то заспа умиротворено.
Мъжът и жената постояха още малко до легълцето и гледаха спящото същество. А то внезапно отвори очички да ги потърси отново и, милото, видя отново двата ангела над себе си. Отново заспа с убеждението, че там, на небето, има мама и татко, които го обичат и закрилят. А мирът се изписа на личицето му.
Мъжът прегърна жената до себе си и я погали по крилата на гърба й. Толкова я обичаше. Тя само го погледна, но очите и говореха вместо нея. Нежно го целуна по устните и потупа леко крилата му. Усмихна се. Той й отвърна.
Хванаха се за ръце и отидоха до следващото легълце в сиропиталището. А светлинката се премести заедно с тях.
- Спи, детенце! Мама е при теб...