автор: vboychev

Когато тръгвам пак
по пътя си узрял
към вечно стария
сънуван град Одесос
се питам кой съм
и дали съм цял
и светлините
във очите ми къде са...
Къде е морското дете
което криех
в топлата си кожа
защо безумното море
изрязах от сърцето си
със ножа
със който
в брежните дървета
дълбаех
кораби
моряци
и нямаше
по цялата планета
по-светъл път
от лунната пътека...

Завръщам се...
Болят ме дните
на хората
във този град
не виждам
във очите им очите
на детството...
Градът е сляп...