автор: YOLANTA

Съня ви наблюдавам и косите ви -
два бликнали, безкрайно меки водопада.
Спокойни са лицата ви. По устните
и по страните слънчев лъч е паднал.

Все търся тайно себе си в очите ви,
в трапчинките, във веждите, в усмивките...
В коя по - видимо съм се повторила?
В коя от вас съм някак си по - истинска?

...А всеки ден е мъничко отдалечаване.
И приказките бавно остаряват -
с тях всеки ден по малко ме оставяте,
или пък не, а просто си внушавам?

Глави допрели, шушнете си тайните,
прегръщате се с къдрав смях и греете.
Аз помъдряло отстрани ви гледам
и все се моля да не спрете да се смеете.