автор: angar

/В потвърждение на притчата на Ида за това “От какво е направена жената”/.

Веднъж, в един провинциален град,
загледах се във дявол чудноват.

Същински дявол бе: рогат, брадат,
и на краката имаше копита, но:

- Що си без опашка? – го запитах.

- Когато малко дяволче бях аз,
преди да тръгна още в първи клас,
мен ангелче внезапно ме подгони.
То, като всяко ангелче, добро е бИло,
ала от нещо се е било разлютило.

След туй разбрах, че е билО добро,
но някакъв събрат едно ребро
му е откраднал, носено на Бога.

Аз бягах между градските колони,
но ангелчетата летят, а аз не мога.
Накрая за опашката ме хвана
и цялата в ръката му остана!

След туй историята е позната:
от нея са направили жената.
А от жената по-голямо зло
не може: няма и не е било!

И моята заслуга бе призната
от всички – даже и от Сатаната!
И докато го има този свят,
ще съм свободен, тачен и богат!

Сега, понеже тъй ме заговори,
едно уиски с теб ще си отворим!
А пък на Ида водка ще изпратя –
да й я носиш, ако сте познати!

- О, Идка! Зная я, но виртуално!
Ако се срещнем скоро и реално,
със радост водката ще й предам!
Ако пък не – ще я изпия сам!